Дарението на времето - историята на Иван Карадимитров

В сърцето на Балкана, сред старите букови гори, се намира Боженци – село, запазило духа на Възраждането, бисерът на българския Балкан! Дойдеш ли тук, усещаш, че сякаш времето е спряло, обгръщат те спокойствие и тишина, нарушена само от омайните песни на птичките... Вековната история на село Боженци е посипана с магичен прах. Миналото е заличило много следи. Старото предание за създаване на селото е вляло искрица живот в неговата красота и магическа сила, а неговите коренни жители са допринесли днес това село да изглежда като една чудна приказка... Образуването на с. Боженци има нерадостна и печална история, изпълнена с напрежение и драматизъм, както при всички други махали и села, създавани през турско.… След турското нашествие на султан Баязид над българската столица Търново в края на XIII век. (Разправата над Търново през 1393 г. след разпадането на Второто българско царство), много търновци бягат оттам и се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни дебри на Балкана, далеч от главните пътища, по които е минавал турският аскер, далеч от турския ятаган, където непристъпният лес е на един ден път и те поглъща, без да може никой да те намери...

Сред бегълците е и болярката Божана със семейството си - синове и братя, от Асеневия род. Tърсейки спасение в планината стигат до малка река. Вървейки нагоре по реката, стигат до нейния извор /изворът на река Божанка, от където води началото си река Андъка в гр.Дряново/, харесват тази местност, скътана от заобикалящите я хълмове, и се заселват тук, като построяват селище сред вековните гори. Наоколо има още няколко извора. Баба Божана знае, че именно реката и водата са извора на живота и затова казва: „Тук ще е! “. И тук основават селището.

Те не били селяни, а били благородници, които се занимавали със занаяти и търговия, с овощарство, овцевъдство, коневъдство и пчеларство. Синовете на болярката стават кърджии - по-късно започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и ковачество, въртят търговия с кожа, вълна, пчелен мед, восък и др. В началото на XVI в. в селото е имало само 24 къщи. Първоначално Боженци се е споменавало като колибарско селище или колиби. Постепенно селището се разраства.

През 1878 г. е обявено за село, наречено на името на баба Божана. Боженци се превръща във важен кръстопът за търговците. Боженските кърджии са търгували в цялата Османска империя, с Австроунгария, Русия, Италия, стигали са дори до Америка. Към средата на XVIII в. по време на Възраждането, (от когато са и първите писмени сведения за селото), Боженци преживява своя икономически и културен разцвет. Снежно белите къщи са накацали като бели лебеди по трите хълма на селото, като с изяществото си носят старопрестолния дух на благосъстояние, но и мярка. Тук се развиват занаятите - абаджийство, обущарство, мутафчийство, самарджийство, кожухарство, които дават и наименованието на цели фамилии от това село по-късно... Боженци вече е не просто махала сред Балкана. Тук кипи живот, тук се създава богатство. Търговията с восък, мед, кожа и вълна отвежда божанкалиите далече – чак до Цариград, Виена и Букурещ. В занаятчийските дюкяни звънтят чукове, мирише на прясно обгарян самар, на кожа и восък. Боженци живее от ръцете си, но гради с ума си.

Но най-важни за божанкалии са били християнската вяра и образованието. А ДАРИТЕЛСТВОТО е отколешна традиция за божанкалии. По онова време било забранено да се строят църкви. Но хитрите божанкалии успели да извоюват това си право и да осъществят мечтата си в името на Христовата вяра. Иван Топала, който бил местният свещеник, даскал, лечител и кърджия, дочул, че една от ханъмите на видинския паша се разболяла, а той давал мило и драго на онзи, който я излекува, но без да я докосне ... Иван Топала се наел и го направил. Пашата попитал божанкалията какво иска за отплата. Бай Иван Топала поискал само да построи църква в родното си село. И тъй като във фермана, издаден от пашата не трябвало да има думата „църква“, в него пишело: „да се разреши на свещеника на Боженци да изпълнява задълженията си на определеното за това място“. Мястото, най-високото в селото, било дарено от Иван Драганов - Топала през 1835 г., който направил списък за дарения на мъжете от Боженци и околните села. В него всеки вписвал колко пари може да даде - всеки според кесията си. По-богатите дали повече, а от по-бедните имало някои, които дали в натура - например крина жито или ечемик.. През 1839г. започнало изграждането на храма „Св.Пророк Илия“ с даренията от цялото местно население. Намерил и майстори - 20-ина души от съседното село Трапесковци. Църквата била издигната за една година.

Училището в с. Боженци е било основано още през турско като килийно в двора на църквата. Това е първото обществено килийно училище в България. В него един от първите учители е бил Иван Драганов Топала.

Преди 155 години, тук се случва нещо необикновено – един търговец -известният боженски търговец Иван Карадимитров дарява бъдеще. Иван Карадимитров – уважаван търговец, и революционер, родом от с.Боженци. Образован, буден и щедър. Вярвал, че истинското богатство са знанието и свободата. През 1870 година, Карадимитров дарява имот и средства за построяване на първото класно училище в селото. За задачата е поканен един от най-добрите майстори на епохата – прочутият тревнeнски майстор Уста Генчо Кънев. С тънък усет към пропорции и стил, Уста Генчо превръща сградата не просто в училище, а в храм на знанието. Открито е през 1872 г. То представлява малка масивна сграда в началото на селото. Тук, сред аромата на дърво и мастило, започва нова епоха за Боженци. За първи път – класно училище. За първи път – равен шанс за всички.

Първоначално е имало трима-четирима учители. Тук са се учили децата от близките 36 селища, отстоящи от селото на 2 - 10 км. Недооблечени и недообути, мокри и премръзнали, децата са си носели в торбичките по къшей хляб и глава лук. Понякога се е налагало по няколко пъти на ден те да извървяват разстоянието от Боженци до родното си село през баири и чукари. Затова някои от тях са били настанявани по къщите в селото, но условията там не са били много добри.

Още през 1872 г. в с. Боженци е основано и Читалище „Наука“ от 26 активисти. Какъв живот е кипял в него!!!... Тук са се правели вечеринки, изложби, изнасяли са се театрални представления. Имало е и библиотека.

Виждайки необходимостта от подслон и изхранване на децата, през 1911 г. по идея и инициатива на една от тогавашните учителки Мария Пинтева, в селото се създава първата в страната „Селско-ученическа кухня - трапезария“ с участието на селяните и родителите на децата, учещи там“. Всеки помагал с каквото и както може. Започнали да обработват около 20 дка. земя и произведената продукция се е използвала в кухнята за приготвяне на топла домашна храна. И тъй като броят на децата непрекъснато нараствал, през 1920г. в с. Боженци и за първи път в Габровска околия се открива и прогимназия - Божанска народна прогимназия „Иван П. Габровски“.. (До откриването й децата от селото са учели в прогимназия до 3-ти клас, сегашния 7-ми клас, в Начално училище „Васил Левски“ в гр. Габрово).

Един от най-големите дарители и благодетели за народното просвещение е Иван Пенчев Габровски. Роден в с. Боженци в семейството на Пенчо Иванов Попа и Донка. Дарителската воля на Иван Габровски и съпругата му Кера е била да се построи сграда за прогимназия и нова църква в с. Боженци. Тъй като селото е бедно, а общината няма достатъчно средства, той определя ежегодно по 10 000 лева помощ за училището. Прогимназията е открита тържествено в началото на м. септември 1920 година. Към края на 1921г. направените от Иван Габровски дарения се изчисляват на около 1 млн. лева. Славата на училището бързо се разнася, увеличава се броят на учениците, желаещи да учат тук. С разрастването на училището възниква необходимостта от построяването на нова, по-голяма сграда. Тя е построена със съдействието на родителите на учениците и селяните, и започва да функционира през 1935 г. Новото училище е построено под старото и е на два етажа. На първия етаж са се помещавали Читалището и Библиотеката. На втория етаж са били класните стаи.

Паралелно с новото училище се създава и „Пансионът“ с финансовата подкрепа на известният от много габровски вицове Дядо Миню Попа - Димитър Дончев Попов (Комитовски). Пансионът е открит пре 1935 година. На откриването му са присъствали много свещеници от Габровска околия.

Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт и е дало много жертви… Иван Карадимитров и кметът на село Боженци Станьо Лазаров са обесени в Габрово след Априлското въстание 1876 г. като революционери… Гробът на Иван Карадимитров се намира в двора на църквата в с. Боженци. Бог да го прости и вечна му памет!

Дарението на този виден българин родолюбец не е просто щедрост. То е визия. То е гласът на онези, които са повярвали, че българщината ще пребъде чрез образование. Слава, вечна слава на тези велики, истински българи, дали всичко от себе си, за да пребъде България !

121 години от рождението на Ставрофорен свещеноиконом Стефан Денев Лазаров

"По пътя си житейски той срещна много бури,
но като истински верен воин Христов
кръста си тежък в сърцето си тури
и понесе с Вяра, Надежда, Любов..."

Посвещавам на моя дядо Стефан Денев Лазаров от с. Боженци, Габровско 

На 05 ноември 1903г. в китното балканско село Боженци,  Габровско   в семейството на търговеца Деню Лазаров Колев и съпругата му Тота Минева Лазарова от с. Цвятковци /роднина на Пенчо Семов - българския Рокфелер/ е роден Цанко - най-малкото, дванадесетото дете.

Завършва прогимназиалното си образование в гр. Габрово, след което изкарва Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в гр.Свищов -1919/1923г. Продава цигулката си, за да се издържа и учи...

Поради свободолюбивия си и непримирим към неправдите дух, участва в ученическите стачки по това време, и е известен като "Викентий". Именно затова е изключен последната година, преди завършване на образованието си.

По предложение на населението в с.Боженци, имайки предвид таланта му на добър певец и оратор, той завършва курс за свещеници в Черепишкия манастир.

За да го ръкоположат за свещеник, трябва да е женен. На 03 май 1925г. се оженва за Дона Иванова Лазарова, по баща Колева / Иван Стоянов Колев е бил кмет на с. Боженци за периода 1920-1924г./.

През май 1926г. получава своя сан и от 15 май 1926 г. е назначен за енорийски свещеник при църква "Св. Пророк Илия" в с.Боженци, като му е дадено духовното име СТЕФАН.

Свещеник Стефан Денев служи с голяма всеотдайност. На великолепния му глас, достоен за храм "Александър Невски" в гр.София и на прекрасното му слово идват да се наслаждават в с.Боженци много хора от околните села и гр.Габрово, както и габровските първенци. Проповедите му по време на служба са кратки, но съдържателни. Той е МИРОТВОРЕЦ между миряните и събратята си до последния си дъх. Такъв си го спомнят и до днес останалите живи негови съвременници.

Освен това отец Стефан е и ВИДЕН ОБЩЕСТВЕНИК. Едновременно с духовните ангажименти в църквата е и учител, и служител в местното училище, и счетоводител в селското читалище,  което се е помещавало на първия етаж в училището.

Преподава немски език и  вероучение.  Изнася много религиозни беседи сред младежите от село Боженци и околните села. Помага на учителите, като обикаля по околните села да събира деца, които да учат и живеят в пансиона на селото.

Благодарение на приятелството му с ръководни хора и влиятелни личности, той допринася за прокарването на електричество в с.Боженци.

Божанкалията Петър Савеков гледа с недоверие на идеята и казва, че ще си обръсне мустака, ако в с.Боженци светне електрическа крушка. Когато светнала първата крушка, дядо ми "опрощава мустака" на бай Петър Савека, но той не си прокарва ток до края на живота си... След като било прокарано емектричеството и светнала първата крушка в с. Боженци , дошъл и редът на първия радиоапарат. След като радиоразпръскването става държавна собственост през 1935 г. моят дядо - Отец Стефан казва на баба ми, че скоро и радио ще й свирне вкъщи. Така в един хубав ден, нарамил радиоапарат на гръб, пеш от Габрово през Торбалъжите го донесъл. И така за пръв път се чуват звуците на радиото в с. Боженци още през 1935 г. ...

Едновременно със свещеническата служба, доста дълги години той работи и като Председател на Групов търговски амбулантен съюз "България", и като Председател на контролната комисия в РКС гр.Габрово.

Румъния е искала да се освободи от българското население в Румънска Добруджа, а Сърбия - от българите, живеещи в Западните покрайнини от Сърбия.
Ценен и уважаван от Великотърновския митрополит Софроний, през 1940-1941г. свещеник Стефан Денев е изпратен в Добруджа - Шабла за 1-2 години, където наред със служебните си задължения участва като член на комисията по прехвърляне на населението от Северна в Южна Добруджа и прехвърлянето на местната власт.

През 1941-1942г. е командирован във Враня, Моравско - Сърбия като архийерейски наместник.

ОБИЧА ДА ПОМАГА на нуждаещите се и изпаднали в беда  - безвъзмездно, просто се раздава на хората.
През 1943г. интернират седем комунисти от с.Жълтеш и с.Бичкинята / сега кв. Палаузово / на принудителна работа в Демир Хисар - Гърция - Кольо Дачев, Васил Колев, Димитър Серафимов, Попов / баща на Председателя на Окръжен народен съвет в Габрово през 80-те години Генчо Попов / и др.. Предвид тежките условия на работа и лошата храна, те търсят начин да се освободят изпращат съпругите си да се свържат с отец Стефан Денев от с.Боженци, с надеждата след като  му обяснят действителното положение, той да направи нещо за тяхното освобождаване. Въпреки големия риск при тогавашния режим той дава съгласието си и отива при  полк.Серафимов - началник на военното окръжие в гр.Русе, който поема ангажимент и ги освобождава. Това му навлича много неприятности  след това  - арест, разпити, опит за убийство. Години по-късно габровските комунисти искат да му се отблагодарят и го карат да подаде молба, за да му бъде иотпусната "народна пенсия", но той отказва. Сред техните среди го наричат "нашия поп"...


По време на бригадирското движение свещеник Стефан Денев участва в големите свещенически бригади на ЖП-линията Ловеч - Троян през 1948 г. и при изграждането на новия български комсомол Димитровград през м. май 1949 г., откъдето го помнят с името "Славния "ДЯДО ЯГОРИД"...

Трябва да се отбележи, че четите на свещениците са давали 180 - 200% производителност, в сравнение с четите на останалите бригадири. Бригадирът Стефан Денев Лазаров е получил званието "Ударник". Знаменосец е по времето и на двете бригади.

Свещеник Стефан Денев се отличава с примерен живот и всеотдайно служение на Бог, за което след 25 годишна служба на 02 ноември 1952г., по което време е свещеник в църква „Св. Великомъченик Димитрий“ , с. Средни колиби, Еленска духовна околия, получава като награда офикията (отличието) "протойерей", т.е. старши свещеник, от Негово Високопреосвещенство Св. Търновския митрополит г.г. Софроний.

В църквата "Св. Пророк Илия" в с.Боженци отец Стефан служи до 1 май 1958г.

През периода 1958 - 1959г. работи като ръководител на синодалната работилница за тамян в Девическия манастир "Свето Благовещение" в гр.Габрово, където в една от килиите е отсядал Васил Левски.Същата е била превърната в скромен музей.

Но през лятото на 1959г.  въпреки изричната забрана  за  разрушаването и събарянето на Светата обител, обявена за паметник на културата, съгласно Постановление №1608 от 1951г. на Министерски съвет от  специално назначената министерска комисия, Девическият манастир е съборен, а тамянджийницата е зарита, въпреки протестите на по-будните габровци.








Новата история на България не помни друго подобно безчинство, въпреки забраните на НИПК. Това е позор върху лицето на Габрово и българската православна вяра и духовност...









След 1959г. протойерей Стефан Денев е бил свещеник в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр.Трявна,където работи всеотдайно и прави не малко за запазване на религиозния мироглед на вярващите в града и околните населени места.

През 1961г. е свещеник в църквата "Св. Параскева" на с.Враниловци, където в студ и пек обикаля цялата енория - околните села Райновци, Стоевци, Новаковци, Михаиловци, Михайловци и др.

Дядо ми - прот. Стефан Денев Лазаров е един от инициаторите за възстановяване на къщите и превръщане на село Боженци в архитектурен резерват, т.е. цялото селище ще бъде поставено под специален режим на благоустрояване, строителство и възстановяване под надзора на Института по паметници на културата. Като използва приятелството си с бай Райко Дамянов от с. Гергини, който по това време е зам.-председател на Министерския съвет, тази идея се осъществява през 1962 г. Назначена е комисия от специалисти от ИПК, която прави обстоен оглед на всички запазени боженски къщи и стопански постройки и излиза с предложение с. Боженци да стане архитектурен резерват. На снимката посещение на комисията в с. Боженци - с Райко Дамянов и Никола Българенски / когото поради нареждането му да се събори Девическият манастир "Свето Благовещение" в Габрово, построен през 1836 г., са наричали "Съборенски"/.

Поради разногласия между тогавашния архиерейски наместник Иван Тодоров и свещениците от гр.Габрово, половината от тях биват изпратени в други градове. През 1965г. със заповед на митрополит Стефан протойерей Стефан Денев постъпва в църква "Света Троица", гр.Габрово, където негов събрат е архиерейски наместник Иван Тодоров.

Тъй като по времето на социализма църквата не беше на полагащото й се достойно място в обществото и народът беше държан встрани от църковните празници и обреди, се извършваха много тайни венчавки и кръщавки дори на личности, участвали по това време в управлението на страната.





На 26 април 1976 г. / Великден / е произведен с офикията "ставрофорен свещеноиконом" от Св. Великотърновски митрополит г-н г-н Стефан.

От 01 март 1977г. до внезапната си смърт на 23 юни 1977г. служи в църквата в кв.Априлово, заедно с отец Павел.


Дядо ми беше НЕОБИКНОВЕН ЧОВЕК - честен, морален, достоен за уважение. С лекота общуваше с бедни и богати, с по-ниско образованите от него и с хората от властта. Затова имаше много приятели.

Беше много ЧУВСТВИТЕЛЕН.
Не вярвам да има други свещеници, които се радват и плачат заедно с енорияшите си... Дори на цигански погребения... А той беше такъв... В днешно време такива хора се срещат много рядко...

Беше СТРОГ, НО СПРАВЕДЛИВ.
Обичаше много семейството си и държеше както на възпитанието, така и на образованието ни. Много обичаше хората, които се учеха и развиваха.



Беше много ПРЕДВИДЛИВ И ДАЛНОВИДЕН.
За живота имаше една фраза, която ми напомняше често още от малка, за да не се задълбочавам толкова в борбата си с житейските несгоди: "Правдата е на дъното на морето. Спуснеш ли се да я търсиш, можеш да се удавиш.". Мъдри слова и толкова болезнено верни... Отдавна имах възможност да ги проумея, но така и не успях да свикна да се примирявам с неправдите - явно нося бунтарския дух на моя дядо и може би, за щастие...


На опелото на дядо ми дойдоха двадесет и седем свещеника от цяла България и всички, които го уважаваха и обичаха. Имаше и такива, които изказваха съболезнования дълго след погребението му, тъй като не са имали възможност да го изпратят в последния му земен път...

Ставрофорен свещеноиконом Стефан Денев Лазаров - нашият грижовен баща и дядо, посвети живота си и в служба Бог, семейството си  и на обществото, което го обичаше, и го запомни като "БОЖЕНСКИЯT" поп...

За нас, неговите син, дъщеря, внуци и правнуци той ще остане един светъл пример за живот, човещина, честност, скромност, доброта и родолюбие, към който ние също се стремим, макар и да не можем да достигнем онази висотата, която той постигна в своя кратък житейски път...

Последният събрат на дядо ми - отец Павел написа за него следното стихотворение:

В ПАМЕТ на Свещеноиконом Стефан Денев Лазаров

Времето все лети. Три години стана
откак сме без тебе, покойнико любим...
Но мъка не стихва, в сърцето е рана...
От мил по-мил ставаш, скъп, непрежалим...

Като Христов пастир ти пример беше,
стадото опасе докрай, до конец.
В службата църковна от Вяра гореше,
молеше за всички нетленен венец.

За нас ласка беше всяка твоя дума,
сърцето ти беше топло и голямо,
чувствително много, нежно като струна...
Но, уви! - Угасна, три годин е нямо...

С думи, с дела и с мъдри съвети
със ПАТОС градеше винаги и безспир,
в сърцата светило със сила да свети
към дела Христови, към Правда и Мир.

А ГЛАСА ТИ СЛАДЪК - БЕ СИЛА ГОЛЯМА!
Всеки щом го чуе слуша и внимава -
като него втори наоколо няма; -
сърцата да трогва и да ги пленява!

В пътя си житейски среща много бури, 
но като истински верен воин Х Р И С Т О В
кръста си тежък в сърцето си тури
и понесе с Вяра, Надежда и Любов!

Твоят живот беше градина прекрасна,
засадена с цветя в света най-красиви, 
тез цветя набрани във зората ясна
и скрити в сърцата са спомени живи.

В тез спомени ценни, от теб преживяни
със нас - твойте близки и познати мили
смъртта да понедем със по-леки рани,
от тях всички черпим утеха и сили.

ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТВОЙТА ПАМЕТ ВЕЧНА!
НА БОГА СЕ МОЛИМ ОТ ДУША И СЪРЦЕ,
ДУХА ТИ ДА ВСЕЛИ В ЖИЗЪН БЕЗКОНЕЧНА
ТАМ, ДЕТО ГРЕЕ Х Р И С Т О В О Т О  Л И Ц Е!


кв.Априлово, Габрово
15.02.1980г.