БОЖЕНЦИ - бисерът на българския Балкан

Село Боженци Еднo Балканското кътче, където легендите и преданията се сливат с действителността. Сгушено в полите на Балкана, село Боженци е един бисер от предепохата на Възраждането.

Родната къща на баба ми Дона,
дъщеря на Иван Колев Стоянов -
кмет на с. Боженци през 20-те години на миналия век.

Вековната история на село Боженци е посипана с магичен прах. Миналото е заличило много следи. Образуването на с. Боженци има нерадостна и печална история, изпълнена с напрежение и драматизъм, както при всички други махали и села, създавани през турско.… Старото предание за създаване на селото е вляло искрица живот в неговата красота и магическа сила, а неговите коренни жители са допринесли днес това село да изглежда като една чудна приказка... Но дойдеш ли тук, усещаш, че сякаш времето е спряло, обгръщат те спокойствие и тишина, нарушена само от омайните песни на птичкит...
Село Боженци е създадено след турското нашествие на султан Баязид над българската столица Търново в края на XIII век.
...„Разправата над Търново (през 1393 г. след разпадането на Второто българско царство), упоритата твърдина на отпора, била страшна - това знае всеки. Сринати били със земята дворците на Царевец и болярските дворове... „Умориха се да убиват” - бележат летописците...”.

По това време след нашествието на турците много търновци бягат оттам и се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни дебри на Балкана, далеч от главните пътища, по които е минавал турският аскер, далеч от турския ятаган, където непристъпният лес е на един ден път и те поглъща, без да може никой да те намери...
Сред бегълците е и болярката Божана със семейството си - синове и братя, от Асеневия род. Tърсейки спасение в планината стигат до малка река. Вървейки нагоре по реката, стигат до нейния извор, харесват тази местност, скътана от заобикалящите я хълмове, и се заселват тук, като построяват селище сред вековните гори. Наоколо има още няколко извора. Баба Божана знае, че именно реката и водата са извора на живота и затова казва: „Тук ще е! “. И тук основават селището. Те не били селяни, а били благородници, които се занимавали със занаяти и търговия, с овощарство, овцевъдство, коневъдство и пчеларство. Синовете на болярката стават кърджии - по-късно започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и ковачество, въртят търговия с кожа, вълна, пчелен мед, восък и др. Постепенно селището се разраства.

Старият Римски път

В края на селото, след къщата на Дядо Миню Попа, който е главно действащо лице в Габровските анекдоти, по посока на с. Източник е запазен старият Римски път, свързващ Константинопол с Никополис ад Иструм (днешния гр. Никопол). Керваните на търговците, натоварени със стока минавали през цяла Европа и стигали чак до земите от Близкия Изток. Това е бил и старият път за гр. Габрово.


Известно е и преданието за основаване на Габрово от единия от синовете на баба Божана - Рачо Ковача.

Паметникът на Рачо Ковача в гр. Габрово, построен в река Янтра от икономичните габровци.

Рачо Ковача, мамо, от Боженците,
Че той рано става, мамо, рано в понеделник,
че си отива, мамо, долу на габъра,
Там да си среща, мамо, тежки търговци,
Та да им кове, мамо, бели атове,
Да си събира, мамо, тежко имане - кара-грошове...

В началото на XVI в. в селото е имало само 24 къщи. Първоначално Боженци се е споменавало като колибарско селище или колиби. През 1878 г. е обявено за село, наречено на името на баба Божана. Боженци се превръща във важен кръстопът за търговците. Боженските кърджии са търгували в цялата Османска империя, с Австроунгария, Русия, Италия, стигали са дори до Америка.
Към средата на XVIII в. по време на Възраждането, (от когато са и първите писмени сведения за селото), Боженци преживява своя икономически и културен разцвет. Снежно белите къщи са накацали като бели лебеди по трите хълма на селото, като с изяществото си носят старопрестолния дух на благосъстояние, но и мярка. Тук се развиват занаятите - абаджийство, обущарство, мутафчийство, самарджийство, кожухарство, които дават и наименованието на цели фамилии от това село по-късно...

Най-важни за божанкалии са били християнската вяра и образованието. По онова време било забранено да се строят църкви. Но хитрите божанкалии успели да извоюват това си право и да осъществят мечтата си в името на Христовата вяра. Иван Топала, който бил местният свещеник, даскал, лечител и кърджия, когато бил в Търново, дочул, че видинският паша търси лечител за една от жените си - кадъната си била изкълчила крака, та той давал мило и драго на онзи, който я излекува, но без да я докосне... Иван Топала се наел. Нахранил добре коня си с ечемик, но не му дал да пие вода. Накарал хората на пашата да качат жената на коня и да й вържат краката здраво под корема на животното. След това го завел до извора и го напоил. Стомахът му се подул от изпитата вода, въжето се опънало и кракът на жената изпукал, тя извикала от болка, но когато й помогнали да слезе от коня, стъпила на земята и болката при ходенето била преминала... Пашата попитал божанкалията какво иска за отплата. Бай Иван Топала поискал само да построи църква в родното си село. И тъй като във фермана, издаден от пашата не трябвало да има думата „църква“, в него пишело: „да се разреши на свещеника на Боженци да изпълнява задълженията си на определеното за това място“. Мястото, на най-високото в селото, било дарено от Иван Драганов - Топала през 1835 г., който направил списък за дарения на мъжете от Боженци и околните села. В него всеки вписвал колко пари може да даде - всеки според кесията си. По-богатите дали повече, а от по-бедните имало някои, които дали в натура - например крина жито или ечемик.. През 1839г. започнало изграждането на храма „Св.Пророк Илия“ с даренията от цялото местно население. Намерил и майстори - 20-ина души от съседното село Трапесковци. Църквата била издигната за една година.

Храмът „Св. Порок Илия“ в с. Боженци

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява нейната трикорабната базилика, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. Затова тя е построена след Освобождението за 120 златни наполеона. Камбаната е отлята в завода на Павел Иванович Рижов от Харков, Русия изработена в Тула и докарана в Боженци през 1840г. с волски коли. Иконите са дело на иконописци от Тревненската иконописна школа. Освещаването й става през 1841г. от търновския владика Неофит Византийски. Първият свещеник - Поп Андрей Станев е служил в нея 55 години до смъртта си на 30.11.1923г..

Погребението на стария поп Андрей Станев - 30.11.1923г..

Гробът на поп Андрей Станев се намира в двора на църквата в село Боженци. Покойникът е имал девет деца пет момичета и четири момчета, единият от синовете му - Константин поп Андреев също става свещеник и поема църквата в Боженци от 1894г. //(на снимката той е прав до главата на покойника, а до него е съпругата му). От 1923 година Константин поп Андреев е бил свещеник в с. Плачковци до смъртта си през 1955г./р.1876г./ (След неговата смърт Енорията в Плачковци поема свещ. Илия Вражилов, който е зет на отец Константин поп Андреев и родом от село Велковци).

Кръщелното свидетелство на баба ми,
написано от свещеник Андрей Станев
на 21 ноемврий 1905 г.

Отец Константин Поп Андреев е венчал моите баба и дядо на 03 май 1925 г.

От 1926 г. в църквата започва да служи отец Стефан Денев Лазаров - моят дядо.
Училището в с. Боженци е било основано още през турско като килийно в двора на църквата. Това е първото обществено килийно училище в България. В него един от първите учители е бил Иван Топала.

Килийното училище и поповата къща.

Въобще ДАРИТЕЛСТВОТО е отколешна традиция за божанкалии. През 1872 г. с дарените пари от Иван Карадимитров - известен боженски търговец, е построено и първото класно училище от прочутия тревнeнски майстор Уста Генчо Кънев. То представлява малка масивна сграда в началото на селото.

Старото училище.

Първоначално е имало трима-четирима учители. Тук са се учили децата от близките 36 селища, отстоящи от селото на 2 - 10 км. Недооблечени и недообути, мокри и премръзнали, децата са си носели в торбичките по къшей хляб и глава лук.

Учениците в с. Боженци .... г.

Понякога се е налагало по няколко пъти на ден те да извървяват разстоянието от Боженци до родното си село през баири и чукари. Затова някои от тях са били настанявани по къщите в селото, но условията там не са били много добри. Виждайки необходимостта от подслон и изхранване на децата, през 1911 г. по идея и инициатива на една от тогавашните учителки Мария Пинтева, в селото се създава първата в страната „Селско-ученическа кухня - трапезария“ с участието на селяните и родителите на децата, учещи там“. Всеки помагал с каквото и както може. Започнали да обработват около 20 дка. земя и произведената продукция се е използвала в кухнята за приготвяне на топла домашна храна. И тъй като броят на децата непрекъснато нараствал, през 1920г. в с. Боженци и за първи път в Габровска околия се открива и прогимназия - Божанска народна прогимназия „Иван П. Габровски“.. (До откриването й децата от селото са учели в прогимназия до 3-ти клас, сегашния 7-ми клас, в училище „Васил Левски“ в гр. Габрово).

Иван Пенчев Габровски е един от най-големите дарители и благодетели на Боженци за народното просвещение. Роден в с. Боженци в семейството на Пенчо Иванов Попа и Донка, той от много малък /9-10 годишен/ тръгва с баща си да му помага в работата. Свързва се с други българи в Тулча, които упорито говорят за бунт и отмъщение, и за бъдешото освобождение на България от турско робство. Става четник в четата на Христо Патрето от с. Шипка в Ново село. Бил е на заточение в Диарбекир, откъдето избягва. Създава малка чета от 16 души, които решават да се присъединят към четата на Цанко Дюстабанов, но след като научават, че и тази чета е разбита след четата на Бачо Киро в Дряновския манастир, се разпръсват. Последват гонения и изтезания. По-късно взема участие във всички тежки битки, които българските опълченци водят във войната за освобождение на Родината, включително и в героичната защита на Шипченския проход като редник от 10-а дружина, 1-ва рота, постъпил на 9.08.1877 г. Скоро след тази битка се разболява тежко и е уволнен е по болест на 11.12.1877 г. След като се излекува, отива в Тулча, където продължава да се занимава с търговия, заедно с брат си Дончо. Завръща се в България, венчава се за Кера - вдовица с двегодишно момиченце. През 1911г. се установява да живее в София. Доведената му дъщеря се омъжва през 1919г., а той заедно с жена си се отдават на благотворителност. Дарителската им воля е била да се построи сграда за прогимназия и нова църква в с. Боженци. Тъй като селото е бедно, а общината няма достатъчно средства, той определя ежегодно по 10 000 лева помощ за училището. На тържественото откриване на прогимназията в началото на м. септември 1920 година са поканени дарителите Иван П. Габровски и съпругата му Кера. Към края на 1921г. направените от него дарения се изчисляват на около 1 млн. лева.

При откриване на учебната година м. септември 1940 г. - майка ми e на 6 годинки в първи клас / клекнали отдясно наляво четвъртото дете/.Учителката е Абаджиева дъщеря на Рада Андреева Колева - рисувана от Ян Мърквичка - известната картина "Жена със сокай от Боженци".

Ученическият бележник на майка ми
за учебната 1944/1945 г. - УЧЕНИШКА КНИЖКА,
която важи за целия курс на
БОЖАНСКА НАРОДНА ПРОГИМНАЗИЯ
„Иван П. Габровски“ – с. Божанци,
околия Габровска, обл. Плевенска.

Тук е мястото да направя едно отклонение и да разкажа накратко историята за прочутата картина на Ян (Иван) Вацлав Мърквичка „Жена със сокай от Боженци“. Сокаят представлява болярски аксесоар, който произлиза от старопрестолния град Търново. Носи се на главата от омъжените жени в празник. Говори се, че е принадлежал на болярката Божана и се е предавал в продължение на 5 века от свекърва на (първата)…… снаха..

Kартина на Ян (Иван) Вацлав Мърквичка
„Жена със сокай от Боженци“

Било лето 1895-о. Художникът - българин с чешки произход, обикаляйки из страната и търсейки да нарисува жена с болярско потекло, попада в с. Боженци и отсяда в къщата на тогавашния кмет Адрей Колев. Виждайки Рада - стопанката на дома, остава очарован от нейната хубост и осанка, и предлага да я нарисува. Тя е имала 13 деца и мъжът й не бил съгласен, заради поверието, че ще умре. След дълги увещавания се съгласява да я нарисува, обаче в профил, не в анфас. За три дни прави прекрасната картина, след което за да му се отблагодари, кметът заколва три овце и събира цялото село.
Та една от дъщерите на Рада Андреева Колева става учителка, омъжена е за учителя Христо Абаджиев. Тяхната дъщеря, т.е. внучката на хубавата Рада, пък е преподавател в Международното висше бизнес училище в София по икономика. И макар и на достолепна възраст (към 80-те) към момента на написване на този разказ, тя все още преподава.
Още през 1872 г. в с. Боженци е основано Читалище „„“„Наука“““ от 26 активисти. Какъв живот е кипял в него!!!... Тук са се правели вечеринки, изложби, изнасяли са се театрални представления.
Има и библиотека. Славата на училището бързо се разнася, увеличава се броят на учениците, желаещи да учат тук. С разрастването на училището възниква необходимостта от построяването на нова, по-голяма сграда. Тя е построена със съдействието на родителите на учениците и селяните, и започва да функционира през 1935 г. Новото училище е построено под старото и е на два етажа. На първия етаж са се помещавали Читалището и Библиотеката. //

Читалищни самодейци - снимките са направени преди 1925 г.
Мъжът с бомбето на първата снимка  е Радослав Дрянков,
внук на баба Райнаи племенник на Иван Дрянков,
първия съпруг на Лора Каравелова.

Сградата на новото училище е построена със съдействието на родителите на учениците и селяните, и започва да функционира през 1935 г. Новото училище е построено под старото и е на два етажа. На първия етаж са се помещавали Читалището и Библиотеката. На втория етаж са били класните стаи. Паралелно с новото училище се създава и „„Пансионът““ с финансовата подкрепа на известният от много габровски вицове Дядо Миню Попа - Димитър Дончев Попов (Комитовски) роден през 1859 - търговец, участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877-1878 година. (След Освобождението се преселва в Попово, където умира през 1918 г.)

Къщата - музей на Дончо Попа

Родната къща на дядо Миню Попа и пансион

Пансионът отвътре прес 40-те години на миналия век

В двора на църквата през 1917 г. с волната финансова помощ и дарения от съселяни, живеещи в Америка е построен и паметникът на падналите в жертва от войните божанкалии и от околните села.

Освещаването на Войнишкият паметник в двора на църквата на 01.05.1924г.

Реставрирането и възстановяването на къщи в селото започва през 1962 г. Обявено за архитектурно-исторически резерват на 6-ти с септември 1962 г.

Снимката е направена на мегдана в с. Боженци през м. октомври 1962 г.
Присъстват министър Райко Даменов и Никола Българенски

В с. Боженци е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. //(Само родната къща на Димитър Лучников има градски стил и е покрита с керемиди. Наследник на тази фамилия е Светослав Лучников - Министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров - 1991-1992 г., погребан в двора на църквата).

Родната къща на баба ми (известна като „Двата щрауса“,
нарисувана от Галина Милчева –
дъщеря на дългогодишния учител по БЕЛ Радко Милчев).

Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два ката (етажа), с ковани дъбови порти и дърворезбовани еркери. Обикновено първият приземен кат се е използвал за занаятчийски работилници, дюкяни и навеси за животните, а във втория кат са живеели стопаните.

Мегдана на с. Боженци.

Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Всички боженски улици водят към центъра на селото, а настилката им е от естествен камък - калдаръм.