Родова памет

        На днешния ден, 14 ноември 1903г., преди 115 години в тази къща, известна сега като "Двата щрауса", в китното габровско село Боженци,  се ражда първото дете на Иванка и Иван Колеви.

 

Родната къща на баба ми Дона,
дъщеря на Иванка Петкова Колева и Иван Колев Стоянов -
кмет на с. Боженци през периода 1920 - 1924 година.

 

 И както дядо ми обичаше да казва "родило се е отроче от женски пол и го кръстили Дона" - на баба си Андрона.

Кръщелното свидетелство на баба ми,
написано от свещеник Андрей Станев
на 21 ноемврий 1905 г.

 Като всяко първаче, желано и очаквано, тя била обгрижвана с много обич и ласки  от цялата фамилия. 

Родолюбиви, божанкалиите са искали децата им преди всичко да бъдат образовани. До четвърто отделение баба ми учи в училището в с. Боженци. От първи до трети клас / сега 7-ми клас / учи в старото габровско Горнокрайско училище намиращо се до Горнокрайския мост в гр. Габрово /сега вече бивше училище "Васил Левски"/ и всяка сутрин е изминавала пътя от с. Боженци до Габрово - де пеш, де баща й ги е карал с каруцата.

 

Старото Горнокрайско училище в Габрово

 

Горнокрайското училище, надстроено и преименувано на НУ "Васил Левски"

 По-късно вече девойка, участва в самодейния състав на читалището, където изнасят различни представления.

Става една от най-хубавите моми в селото.

На 03 май 1925 г. се оженва за дядо ми - Цанко Денев Лазаров. Венчани са от отец Константин Поп Андреев.

По късно, когато през м. май 1926 г. дядо ми получава своя църковен сан с духовното име Стефан, баба ми става попадия. Обичани и уважавани са в енорията на с. Боженци и околните села, а след години, когато дядо ми е местен за свещенослужение, и в други енории в Габровски окръг.

Първоначално живеят на квартира в къщата на Дончо Попа - сега къщата-музей.

Къщата - музей на Дончо Попа

Тук на 31 май 1928 г. се ражда и синът им Денчо.

На 07 март 1934 г. се ражда дъщеря ми Тотка. 

Въпреки, че е била попадия, баба ми до пенсионирането си през 1955 г. /на 50 годишна възраст/ се е занимавала със земеделие, а по-късно с домакинска работа. Отгледала е две внучки и трима правнука.

Почина на 21 март 1997 година на почти 92 годишна възраст с единствената си грижа и мисъл за нас...

Днес с болка и тъга си спомняме за нея, но и с благодарност. Затова, че ни има на този свят...

Бог да я прости и вечна да бъде паметта й!