ВЛАКЪТ НА ЖИВОТА

"С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас. Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами. От гара на гара във влака ще се качват и други хора, някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ти. Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота. Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака. Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания. Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях. Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни. Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота. Желая ти радостно пътуване. Жъни успехи, раздавай щедро любов. Благодаря ти, че си един от пътниците в моя влак. (Не смятам да слизам от влака скоро, но ако го направя, помни, че бях щастлива, защото ти беше част от моето пътешествие)." Ежедневието така ни поглъща, че забравяме някои важни неща в отношенията си с най-важните хора в живота ни, сякаш имаме цялото време на света. Всеки има своето място в този влак. Един слиза по рано, друг се вози по-дълго. Най-важното е това да бъдем щастливи в нашето пътуаане и хората в нашето купе да пьтуват долго с нас. Защото крайната гара е една за всички и финалът е един... А изводът - да бъдем по-добри и да се обичаме.