но като истински верен воин Христов
кръста си тежък в сърцето си тури
и понесе с Вяра, Надежда, Любов..."
Посвещавам на моя дядо Стефан Денев Лазаров от с. Боженци, Габровско
На 05 ноември 1903г. в китното балканско село Боженци, Габровско в семейството на търговеца Деню Лазаров Колев и съпругата му Тота Минева Лазарова от с. Цвятковци /роднина на Пенчо Семов - българския Рокфелер/ е роден Цанко - най-малкото, дванадесетото дете.
Завършва прогимназиалното си образование в гр. Габрово, след което изкарва Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в гр.Свищов -1919/1923г. Продава цигулката си, за да се издържа и учи...
По предложение на населението в с.Боженци, имайки предвид таланта му на добър певец и оратор, той завършва курс за свещеници в Черепишкия манастир.
За да го ръкоположат за свещеник, трябва да е женен. На 03 май 1925г. се оженва за Дона Иванова Лазарова, по баща Колева / Иван Стоянов Колев е бил кмет на с. Боженци за периода 1920-1924г./.
През май 1926г. получава своя сан и от 15 май 1926 г. е назначен за енорийски свещеник при църква "Св. Пророк Илия" в с.Боженци, като му е дадено духовното име СТЕФАН.
Свещеник Стефан Денев служи с голяма всеотдайност. На великолепния му глас, достоен за храм "Александър Невски" в гр.София и на прекрасното му слово идват да се наслаждават в с.Боженци много хора от околните села и гр.Габрово, както и габровските първенци. Проповедите му по време на служба са кратки, но съдържателни. Той е МИРОТВОРЕЦ между миряните и събратята си до последния си дъх. Такъв си го спомнят и до днес останалите живи негови съвременници.
Освен това отец Стефан е и ВИДЕН ОБЩЕСТВЕНИК. Едновременно с духовните ангажименти в църквата е и учител, и служител в местното училище, и счетоводител в селското читалище, което се е помещавало на първия етаж в училището.
Преподава немски език и вероучение. Изнася много религиозни беседи сред младежите от село Боженци и околните села. Помага на учителите, като обикаля по околните села да събира деца, които да учат и живеят в пансиона на селото.
Благодарение на приятелството му с ръководни хора и влиятелни личности, той допринася за прокарването на електричество в с.Боженци.
Едновременно със свещеническата служба, доста дълги години той работи и като Председател на Групов търговски амбулантен съюз "България", и като Председател на контролната комисия в РКС гр.Габрово.
Румъния е искала да се освободи от българското население в Румънска Добруджа, а Сърбия - от българите, живеещи в Западните покрайнини от Сърбия.
Ценен и уважаван от Великотърновския митрополит Софроний, през 1940-1941г. свещеник Стефан Денев е изпратен в Добруджа - Шабла за 1-2 години, където наред със служебните си задължения участва като член на комисията по прехвърляне на населението от Северна в Южна Добруджа и прехвърлянето на местната власт.
През 1941-1942г. е командирован във Враня, Моравско - Сърбия като архийерейски наместник.
ОБИЧА ДА ПОМАГА на нуждаещите се и изпаднали в беда - безвъзмездно, просто се раздава на хората.
През 1943г. интернират седем комунисти от с.Жълтеш и с.Бичкинята / сега кв. Палаузово / на принудителна работа в Демир Хисар - Гърция - Кольо Дачев, Васил Колев, Димитър Серафимов, Попов / баща на Председателя на Окръжен народен съвет в Габрово през 80-те години Генчо Попов / и др.. Предвид тежките условия на работа и лошата храна, те търсят начин да се освободят изпращат съпругите си да се свържат с отец Стефан Денев от с.Боженци, с надеждата след като му обяснят действителното положение, той да направи нещо за тяхното освобождаване. Въпреки големия риск при тогавашния режим той дава съгласието си и отива при полк.Серафимов - началник на военното окръжие в гр.Русе, който поема ангажимент и ги освобождава. Това му навлича много неприятности след това - арест, разпити, опит за убийство. Години по-късно габровските комунисти искат да му се отблагодарят и го карат да подаде молба, за да му бъде иотпусната "народна пенсия", но той отказва. Сред техните среди го наричат "нашия поп"...
По време на бригадирското движение свещеник Стефан Денев участва в големите свещенически бригади на ЖП-линията Ловеч - Троян през 1948 г. и при изграждането на новия български комсомол Димитровград през м. май 1949 г., откъдето го помнят с името "Славния "ДЯДО ЯГОРИД"...
Трябва да се отбележи, че четите на свещениците са давали 180 - 200% производителност, в сравнение с четите на останалите бригадири. Бригадирът Стефан Денев Лазаров е получил званието "Ударник". Знаменосец е по времето и на двете бригади.
Свещеник Стефан Денев се отличава с примерен живот и всеотдайно служение на Бог, за което след 25 годишна служба на 02 ноември 1952г., по което време е свещеник в църква „Св. Великомъченик Димитрий“ , с. Средни колиби, Еленска духовна околия, получава като награда офикията (отличието) "протойерей", т.е. старши свещеник, от Негово Високопреосвещенство Св. Търновския митрополит г.г. Софроний.
В църквата "Св. Пророк Илия" в с.Боженци отец Стефан служи до 1 май 1958г.
През периода 1958 - 1959г. работи като ръководител на синодалната работилница за тамян в Девическия манастир "Свето Благовещение" в гр.Габрово, където в една от килиите е отсядал Васил Левски.Същата е била превърната в скромен музей.
Но през лятото на 1959г. въпреки изричната забрана за разрушаването и събарянето на Светата обител, обявена за паметник на културата, съгласно Постановление №1608 от 1951г. на Министерски съвет от специално назначената министерска комисия, Девическият манастир е съборен, а тамянджийницата е зарита, въпреки протестите на по-будните габровци.
Новата история на България не помни друго подобно безчинство, въпреки забраните на НИПК. Това е позор върху лицето на Габрово и българската православна вяра и духовност...
След 1959г. протойерей Стефан Денев е бил свещеник в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр.Трявна,където работи всеотдайно и прави не малко за запазване на религиозния мироглед на вярващите в града и околните населени места.
През 1961г. е свещеник в църквата "Св. Параскева" на с.Враниловци, където в студ и пек обикаля цялата енория - околните села Райновци, Стоевци, Новаковци, Михаиловци, Михайловци и др.
Дядо ми - прот. Стефан Денев Лазаров е един от инициаторите за възстановяване на къщите и превръщане на село Боженци в архитектурен резерват, т.е. цялото селище ще бъде поставено под специален режим на благоустрояване, строителство и възстановяване под надзора на Института по паметници на културата. Като използва приятелството си с бай Райко Дамянов от с. Гергини, който по това време е зам.-председател на Министерския съвет, тази идея се осъществява през 1962 г. Назначена е комисия от специалисти от ИПК, която прави обстоен оглед на всички запазени боженски къщи и стопански постройки и излиза с предложение с. Боженци да стане архитектурен резерват. На снимката посещение на комисията в с. Боженци - с Райко Дамянов и Никола Българенски / когото поради нареждането му да се събори Девическият манастир "Свето Благовещение" в Габрово, построен през 1836 г., са наричали "Съборенски"/.
Поради разногласия между тогавашния архиерейски наместник Иван Тодоров и свещениците от гр.Габрово, половината от тях биват изпратени в други градове. През 1965г. със заповед на митрополит Стефан протойерей Стефан Денев постъпва в църква "Света Троица", гр.Габрово, където негов събрат е архиерейски наместник Иван Тодоров.
Тъй като по времето на социализма църквата не беше на полагащото й се достойно място в обществото и народът беше държан встрани от църковните празници и обреди, се извършваха много тайни венчавки и кръщавки дори на личности, участвали по това време в управлението на страната.
На 26 април 1976 г. / Великден / е произведен с офикията "ставрофорен свещеноиконом" от Св. Великотърновски митрополит г-н г-н Стефан.
От 01 март 1977г. до внезапната си смърт на 23 юни 1977г. служи в църквата в кв.Априлово, заедно с отец Павел.
Дядо ми беше НЕОБИКНОВЕН ЧОВЕК - честен, морален, достоен за уважение. С лекота общуваше с бедни и богати, с по-ниско образованите от него и с хората от властта. Затова имаше много приятели.
Беше много ЧУВСТВИТЕЛЕН.
Не вярвам да има други свещеници, които се радват и плачат заедно с енорияшите си... Дори на цигански погребения... А той беше такъв... В днешно време такива хора се срещат много рядко...
Беше СТРОГ, НО СПРАВЕДЛИВ.
Обичаше много семейството си и държеше както на възпитанието, така и на образованието ни. Много обичаше хората, които се учеха и развиваха.
Беше много ПРЕДВИДЛИВ И ДАЛНОВИДЕН.
За живота имаше една фраза, която ми напомняше често още от малка, за да не се задълбочавам толкова в борбата си с житейските несгоди: "Правдата е на дъното на морето. Спуснеш ли се да я търсиш, можеш да се удавиш.". Мъдри слова и толкова болезнено верни... Отдавна имах възможност да ги проумея, но така и не успях да свикна да се примирявам с неправдите - явно нося бунтарския дух на моя дядо и може би, за щастие...
На опелото на дядо ми дойдоха двадесет и седем свещеника от цяла България и всички, които го уважаваха и обичаха. Имаше и такива, които изказваха съболезнования дълго след погребението му, тъй като не са имали възможност да го изпратят в последния му земен път...
Ставрофорен свещеноиконом Стефан Денев Лазаров - нашият грижовен баща и дядо, посвети живота си и в служба Бог, семейството си и на обществото, което го обичаше, и го запомни като "БОЖЕНСКИЯT" поп...
За нас, неговите син, дъщеря, внуци и правнуци той ще остане един светъл пример за живот, човещина, честност, скромност, доброта и родолюбие, към който ние също се стремим, макар и да не можем да достигнем онази висотата, която той постигна в своя кратък житейски път...
Последният събрат на дядо ми - отец Павел написа за него следното стихотворение:
В ПАМЕТ на Свещеноиконом Стефан Денев Лазаров
Времето все лети. Три години стана
откак сме без тебе, покойнико любим...
Но мъка не стихва, в сърцето е рана...
От мил по-мил ставаш, скъп, непрежалим...
Като Христов пастир ти пример беше,
стадото опасе докрай, до конец.
В службата църковна от Вяра гореше,
молеше за всички нетленен венец.
За нас ласка беше всяка твоя дума,
сърцето ти беше топло и голямо,
чувствително много, нежно като струна...
Но, уви! - Угасна, три годин е нямо...
С думи, с дела и с мъдри съвети
със ПАТОС градеше винаги и безспир,
в сърцата светило със сила да свети
към дела Христови, към Правда и Мир.
А ГЛАСА ТИ СЛАДЪК - БЕ СИЛА ГОЛЯМА!
Всеки щом го чуе слуша и внимава -
като него втори наоколо няма; -
сърцата да трогва и да ги пленява!
В пътя си житейски среща много бури,
но като истински верен воин Х Р И С Т О В
кръста си тежък в сърцето си тури
и понесе с Вяра, Надежда и Любов!
Твоят живот беше градина прекрасна,
засадена с цветя в света най-красиви,
тез цветя набрани във зората ясна
и скрити в сърцата са спомени живи.
В тез спомени ценни, от теб преживяни
със нас - твойте близки и познати мили
смъртта да понедем със по-леки рани,
от тях всички черпим утеха и сили.
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТВОЙТА ПАМЕТ ВЕЧНА!
НА БОГА СЕ МОЛИМ ОТ ДУША И СЪРЦЕ,
ДУХА ТИ ДА ВСЕЛИ В ЖИЗЪН БЕЗКОНЕЧНА
ТАМ, ДЕТО ГРЕЕ Х Р И С Т О В О Т О Л И Ц Е!
кв.Априлово, Габрово
15.02.1980г.
