Дарението на времето - историята на Иван Карадимитров

В сърцето на Балкана, сред старите букови гори, се намира Боженци – село, запазило духа на Възраждането, бисерът на българския Балкан! Дойдеш ли тук, усещаш, че сякаш времето е спряло, обгръщат те спокойствие и тишина, нарушена само от омайните песни на птичките... Вековната история на село Боженци е посипана с магичен прах. Миналото е заличило много следи. Старото предание за създаване на селото е вляло искрица живот в неговата красота и магическа сила, а неговите коренни жители са допринесли днес това село да изглежда като една чудна приказка... Образуването на с. Боженци има нерадостна и печална история, изпълнена с напрежение и драматизъм, както при всички други махали и села, създавани през турско.… След турското нашествие на султан Баязид над българската столица Търново в края на XIII век. (Разправата над Търново през 1393 г. след разпадането на Второто българско царство), много търновци бягат оттам и се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни дебри на Балкана, далеч от главните пътища, по които е минавал турският аскер, далеч от турския ятаган, където непристъпният лес е на един ден път и те поглъща, без да може никой да те намери...

Сред бегълците е и болярката Божана със семейството си - синове и братя, от Асеневия род. Tърсейки спасение в планината стигат до малка река. Вървейки нагоре по реката, стигат до нейния извор /изворът на река Божанка, от където води началото си река Андъка в гр.Дряново/, харесват тази местност, скътана от заобикалящите я хълмове, и се заселват тук, като построяват селище сред вековните гори. Наоколо има още няколко извора. Баба Божана знае, че именно реката и водата са извора на живота и затова казва: „Тук ще е! “. И тук основават селището.

Те не били селяни, а били благородници, които се занимавали със занаяти и търговия, с овощарство, овцевъдство, коневъдство и пчеларство. Синовете на болярката стават кърджии - по-късно започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и ковачество, въртят търговия с кожа, вълна, пчелен мед, восък и др. В началото на XVI в. в селото е имало само 24 къщи. Първоначално Боженци се е споменавало като колибарско селище или колиби. Постепенно селището се разраства.

През 1878 г. е обявено за село, наречено на името на баба Божана. Боженци се превръща във важен кръстопът за търговците. Боженските кърджии са търгували в цялата Османска империя, с Австроунгария, Русия, Италия, стигали са дори до Америка. Към средата на XVIII в. по време на Възраждането, (от когато са и първите писмени сведения за селото), Боженци преживява своя икономически и културен разцвет. Снежно белите къщи са накацали като бели лебеди по трите хълма на селото, като с изяществото си носят старопрестолния дух на благосъстояние, но и мярка. Тук се развиват занаятите - абаджийство, обущарство, мутафчийство, самарджийство, кожухарство, които дават и наименованието на цели фамилии от това село по-късно... Боженци вече е не просто махала сред Балкана. Тук кипи живот, тук се създава богатство. Търговията с восък, мед, кожа и вълна отвежда божанкалиите далече – чак до Цариград, Виена и Букурещ. В занаятчийските дюкяни звънтят чукове, мирише на прясно обгарян самар, на кожа и восък. Боженци живее от ръцете си, но гради с ума си.

Но най-важни за божанкалии са били християнската вяра и образованието. А ДАРИТЕЛСТВОТО е отколешна традиция за божанкалии. По онова време било забранено да се строят църкви. Но хитрите божанкалии успели да извоюват това си право и да осъществят мечтата си в името на Христовата вяра. Иван Топала, който бил местният свещеник, даскал, лечител и кърджия, дочул, че една от ханъмите на видинския паша се разболяла, а той давал мило и драго на онзи, който я излекува, но без да я докосне ... Иван Топала се наел и го направил. Пашата попитал божанкалията какво иска за отплата. Бай Иван Топала поискал само да построи църква в родното си село. И тъй като във фермана, издаден от пашата не трябвало да има думата „църква“, в него пишело: „да се разреши на свещеника на Боженци да изпълнява задълженията си на определеното за това място“. Мястото, най-високото в селото, било дарено от Иван Драганов - Топала през 1835 г., който направил списък за дарения на мъжете от Боженци и околните села. В него всеки вписвал колко пари може да даде - всеки според кесията си. По-богатите дали повече, а от по-бедните имало някои, които дали в натура - например крина жито или ечемик.. През 1839г. започнало изграждането на храма „Св.Пророк Илия“ с даренията от цялото местно население. Намерил и майстори - 20-ина души от съседното село Трапесковци. Църквата била издигната за една година.

Училището в с. Боженци е било основано още през турско като килийно в двора на църквата. Това е първото обществено килийно училище в България. В него един от първите учители е бил Иван Драганов Топала.

Преди 155 години, тук се случва нещо необикновено – един търговец -известният боженски търговец Иван Карадимитров дарява бъдеще. Иван Карадимитров – уважаван търговец, и революционер, родом от с.Боженци. Образован, буден и щедър. Вярвал, че истинското богатство са знанието и свободата. През 1870 година, Карадимитров дарява имот и средства за построяване на първото класно училище в селото. За задачата е поканен един от най-добрите майстори на епохата – прочутият тревнeнски майстор Уста Генчо Кънев. С тънък усет към пропорции и стил, Уста Генчо превръща сградата не просто в училище, а в храм на знанието. Открито е през 1872 г. То представлява малка масивна сграда в началото на селото. Тук, сред аромата на дърво и мастило, започва нова епоха за Боженци. За първи път – класно училище. За първи път – равен шанс за всички.

Първоначално е имало трима-четирима учители. Тук са се учили децата от близките 36 селища, отстоящи от селото на 2 - 10 км. Недооблечени и недообути, мокри и премръзнали, децата са си носели в торбичките по къшей хляб и глава лук. Понякога се е налагало по няколко пъти на ден те да извървяват разстоянието от Боженци до родното си село през баири и чукари. Затова някои от тях са били настанявани по къщите в селото, но условията там не са били много добри.

Още през 1872 г. в с. Боженци е основано и Читалище „Наука“ от 26 активисти. Какъв живот е кипял в него!!!... Тук са се правели вечеринки, изложби, изнасяли са се театрални представления. Имало е и библиотека.

Виждайки необходимостта от подслон и изхранване на децата, през 1911 г. по идея и инициатива на една от тогавашните учителки Мария Пинтева, в селото се създава първата в страната „Селско-ученическа кухня - трапезария“ с участието на селяните и родителите на децата, учещи там“. Всеки помагал с каквото и както може. Започнали да обработват около 20 дка. земя и произведената продукция се е използвала в кухнята за приготвяне на топла домашна храна. И тъй като броят на децата непрекъснато нараствал, през 1920г. в с. Боженци и за първи път в Габровска околия се открива и прогимназия - Божанска народна прогимназия „Иван П. Габровски“.. (До откриването й децата от селото са учели в прогимназия до 3-ти клас, сегашния 7-ми клас, в Начално училище „Васил Левски“ в гр. Габрово).

Един от най-големите дарители и благодетели за народното просвещение е Иван Пенчев Габровски. Роден в с. Боженци в семейството на Пенчо Иванов Попа и Донка. Дарителската воля на Иван Габровски и съпругата му Кера е била да се построи сграда за прогимназия и нова църква в с. Боженци. Тъй като селото е бедно, а общината няма достатъчно средства, той определя ежегодно по 10 000 лева помощ за училището. Прогимназията е открита тържествено в началото на м. септември 1920 година. Към края на 1921г. направените от Иван Габровски дарения се изчисляват на около 1 млн. лева. Славата на училището бързо се разнася, увеличава се броят на учениците, желаещи да учат тук. С разрастването на училището възниква необходимостта от построяването на нова, по-голяма сграда. Тя е построена със съдействието на родителите на учениците и селяните, и започва да функционира през 1935 г. Новото училище е построено под старото и е на два етажа. На първия етаж са се помещавали Читалището и Библиотеката. На втория етаж са били класните стаи.

Паралелно с новото училище се създава и „Пансионът“ с финансовата подкрепа на известният от много габровски вицове Дядо Миню Попа - Димитър Дончев Попов (Комитовски). Пансионът е открит пре 1935 година. На откриването му са присъствали много свещеници от Габровска околия.

Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт и е дало много жертви… Иван Карадимитров и кметът на село Боженци Станьо Лазаров са обесени в Габрово след Априлското въстание 1876 г. като революционери… Гробът на Иван Карадимитров се намира в двора на църквата в с. Боженци. Бог да го прости и вечна му памет!

Дарението на този виден българин родолюбец не е просто щедрост. То е визия. То е гласът на онези, които са повярвали, че българщината ще пребъде чрез образование. Слава, вечна слава на тези велики, истински българи, дали всичко от себе си, за да пребъде България !